Да покориш върха на женския футбол в САЩ на 21 години



Евдокия Попадинова е 21-годишно момиче от гр. Хаджидимово. Това, което я отличава от повечето момичета, е нейната страст - футбола. Евдокия вече две години подред е футболист №1 на България в женския футбол. Тя е първата българка, играла в Английската висша лига и шампион на студентското първенство по футбол на САЩ. Историята й как от малък град като Хаджидимово стига до Охайо ни вдъхнови изключително много и решихме да я разкажем и на Вас. каква е била вътрешната й мотивация и какво е предначертало успеха й на тази крехка възраст, ще разберем от следващото интервю в кампанията си "Добрият пример"..

Здравей. Доколкото знаем всичко започва на шега – играеш в момчешкия отбор в Хаджидимово. Родителите ти не са искали да се занимаваш с този спорт заради редица рискове. Каква въщност беше причината толкова последователно и убедено да преследваш развитие в женския футбол?

Някак си се влюбих в самата игра. Футболът ми даде много, научи ме на дисциплина, борба, отдаденост и реших да продължа да се занимавам, с надеждата, че ще успея един ден да стигна далеч. Вярвах в себе си и чрез този спорт открих целите, които искам да постигна. Може би причината да продължа беше че винаги съм искала да съм успешна и да постигам дори на пръв поглед невъзможни цели. Футболът ми даде именно тази вяра, че мога да го направя!

Ти самата казваш, че развитието на момиче в този „мъжки спорт“ е съпътствано от стереотипи и предразсъдъци. Какво би посъветвала останалите момичета, които се сблъскат със същото предизвикателство и как си се справяла с обидите и шеговитите подхвърляния?

Ако трябва да съм честна, имала съм моменти, в които съм се чувствала натъжена от думите на някои хора. Наистина боли, когато с честен труд човек се опитва да постигне нещо, а някои хора отстрани подхвърлят злобни коментари. Но пътят на успеха е пълен с препядствия и съветът ми би бил следния: Не мога да кажа, че ще ви бъде лесно да полагате целия труд, който е нужен да постигате целите си, но всичко, което сте вложили, ще си заслужава! Рано или късно, тежката работа се отплаща. Дори да звучи клиширано е така. Има моменти, в които имаш чувството, че всичко е напразно, но истината е, че добавената стойност на труда идва след време.

Без да се влияеш от мнението на останалите, ти започваш да се състезаваш за Благоевград Спортика, дори ставаш част от отбора на НСА. Тренирайки упорито обаче получаваш тежка контузия, след която лекарите са убедени, че е време да спреш да се занимаваш с футбол. Въпреки това постигаш успехи в Английската висша лига и ставаш все по-добра от преди. Какво смяташ, че отново е било онова, което те е накарало да си кажеш "нищо не може да ме спре"?

Вярата и надеждата в светлото бъдеще! Ако вярвам в себе си и имам надежда дори когато не мога да видя светлината в тунела, пак ще оцелея и продължа възходящата си линия! Единственият човек, който може да каже какво мога, съм аз. Всичко друго е просто мнение на човек, който не ме познава.

Да достигнеш до Английската висша лига ти помага твоят треньор. Поглеждайки назад, защо според теб е важно да се заобградиш с правилните хора около себе си, за да постигнеш успехите, които искаш?

Много е важна ролята на хората около мен. Разбира се, те също заслужават голям кредит за моите успехи! Изключително съм благодарна на прекрасното си семейство, на всичките си треньори, приятели и близки, които по един или друг начин са допринесли за моето развитие. Всеки, който ще прочете тази статия, трябва да има предвид колко е важно да се обгаждаш с правилните хора, които те карат да бъдеш по-добрата версия на себе си.

Във Великобритания влизаш в конфликт с един от противниците си на терена, защото ти казва да се връщаш в „пропадналата ти държава“. Какво за теб означава България?

Аз съм горда, че съм българка и където и да съм по света ще нося България в сърцето си. Според мен човек, който забрави корените си, забравя себе си. Аз никога няма да забравя България, въпреки че бъдещите ми мечти и планове са свързани с Америка. Обичам да се връщам в България, винаги се чувствам щастлива вкъщи, при семейството, приятелите и близките си. Понякога дори като ме обхване носталгията си затварям очите и се опитвам да се пренеса на любимите си места в България, прегръщам семейството и приятели си, и се връщам отново към реалността и работата. Вече не съм дете и не мога да си позволя лукса да живея безгрижен живот.

Интересът към теб от отбора в САЩ се поражда през профила ти в LinkedIN. Каква според теб е ролята на модерните технолигии в професионалното развитие в 21-ви век?

Живеем във време, в което технологиите постоянно ни предоставят иновации и променят живота ни. Изключително важно е да се възползваме максимално от това, защото чрез социалните мрежи имаме възможност да споделяме опит и контакти, можем да открием възможности, които не сме знаели, че са на разположение за нас. Благодарение на технологиите светът е в ръцете ни.

Вече постигнала най-високите постижения в студентските първенства, мислиш за висшата лига на САЩ. Пътят към успеха винаги е съпътстван с предизвикателства. Какво ще посъветваш всеки, който преследва развитието си, но попада в ситуация, която застрашава развитието на потенциала му?

Истината е, че има доста неща, които не зависят от нас. Смятам, обаче, че смисълът на живота не е да бъде лесен. За един спортист, какъвто съм аз, има много фактори, които са пречка за развитието му. Когато се появи нещо подобно, се старая да правя всичко, което зависи от мен. Опитвам се да не оставя място на шанса и късмета. Просто давам най-доброто от себе си.

Смяташ ли, че в България успя да намериш подкрепата и условията, необходими за развитието на един млад спортист? Както от гледна точна на материалната база, така и от подкрепата от професионалистите във футбола.

В Благоевград и Националната спортна академия условията не бяха никак лоши. По друг начин обаче стоят нещата относно финансовата подкрепа. За жалост в България, от тази гледна точка, не ни се получават нещата. Надявам се един ден това да се промени, за да имат шанс многобройните млади таланти в страната ни да трупат успехи. Разполагаме с уникални спортисти, които трябва да се фокусират върху развитието си, а не финансовите въпроси.

След като ни каза какво за теб е България, логично е да те попитаме - би ли се върнала в родината си, за да подкрепиш и развиеш българския женски футбол?

Както казах, за момента смятам да преследвам целите си, свързани с най-престижните първенства в женския футбол в САЩ. Разбира се, че искам да допринеса за развитието на женския футбол в България. Нещата, които правя в момента, смятам че могат да амбицират и друго момиче от малък град да преследва мечтите си. За мен би било чест да бъда мотивация за някого ако мога. Все по-често ще имам възможност да се прибирам в родината си и бъда полезна с каквото мога.

- -

ВИЖ ОЩЕ: Какво е да си студент с IT бизнес в две държави? - Християн Япраков

#Добриятпример