Как се принтира живот? - Спас Керимов



Спас Керимов е любопитен, предприемчив и силно позитивен младеж с много постижения и завоевания. Днес той става част от кампанията ни "Добрият пример", в която ви запознаваме с успешни млади хора.

Неотдавна завършил университет, Спас е бил представител на България в Европейската олимпиада по биология и здравно образование, а сега е основател и президент на Асоциацията на студентите изследователи. Спас започва да учи медицина, но в последствие открива, че със силни любопитство, мотивация и екип, е възможно дори да се принтира живот. Как - четете!

Здравей! Първо нека запознаем читателите с теб. Доколкото знаем си завършил млад лекар и си решил да не практикуваш професията си?

Да. Установих през дългото си образование, което беше доста скучно, че мога да създавам разни неща и да карам хората да вярват в тях. Не можех да разгърна тези си качества в университетската среда, лекарскарската професия също не позволява използването им и затова реших да насоча усилията си към по-креативни дейности.

Ти си едини от създателите на Асоциацията на студентите изследователи. Разкажи ни повече за нея. Какво те подтикна да вложиш толкова усилия в това начинание и защо никой преди теб не се е пробвал да създаде нещо подобно?

Създадохме асоциацията, за да подобрим образованието на студентите по медицина, използвайки неформални методи на обучение. Организират се различни кръжоци, а студентите, учещи медицина, взаимно си помагат, като студентите от по-горни курсове помагат на новопостъпилите медици.

Асоциацията основно се занимава с организирането на ежегодния Биомедицински Конгрес, където се демонстрират новостите в природните науки. Посещават ни всякакви невероятни умове от световна величина, които ни запознават със синтетичната биология, изкуствения интелект и всичко, което вдъхновява и мотивира.

Когато стартирахме асоциацията бяхме много готини хора. Голямото вдъхновение беше Елена Стефанова, която се бореше за удължаване на работното време на нашата библиотека. Като всяко хубаво нещо идеята се породи заради решаването на проблем.

Относно това защо досега не е имало такава асоциация: Мисля, че хората не обичат да създават, но твърдят друго. Повечето са дизайнери на собственото си ежедневие и като се замислят за нещо по-голямо от тях самите, се стряскат. Зоната на комфорт е движещият фактор на повечето хора. Те обичат да стоят в нея, дълбоко заседнали, чувстват се спокойни в собствените си параметри и стандарти. Заедно с това обаче не позволяват да се прояви „създателят“ в тях. Това е фундаменталният проблем – липсата на мотивация. Младите хора мечтаят много дръзко, но не разбирам защо не дръзват да следват мечтите си.

Каква е според теб ролята на формалното образование, свързана с мотивирането на младите таланти, и смяташ ли, че то изпълнява функцията си?

Смятам, че трябва да даде една малка перспектива, оттам нататък всичко е самообразование и взаимодействие с другите хора. Конвенционалното образование трябва да бъде онова, което ти позказва колко страхотно е да знаеш

.

Относно това дали изпълнява своите функции, за жалост, дълбоко не, защото то не е впечатляващо, не те кара да мечтаеш и и да бъдеш любопитен. За да може да се случат тези неща, трябва да има някой невероятен учител, който да го направи. Според мен, образованието трябва да бъде по-генерализирано и да бъде представено като начин за осъществяване на мечтите на всеки един ученик. В момента конвенционалното образование е куха структура, изпълнена с факти.

Казваш, че формалното образование трябва да те подтикне да се самообразоваш. До каква степен самоинициативността и вътрешното желание за самоусъвършенстване са фактори за успеха?

Всички мои начинания бяха стартирани, защото бях любопитен. И спокойно мога да кажа, че около 99% от усилията, които трябва да се положат, за да изградиш нещо по-голямо от себе си, са плод на самоинициативността.

Изключително важно е да продължиш да бъдеш любопитен. Колкото повече продължаваш да изживяваш любопитството си, толкова повече ще успяваш.

Изключитено важно е и да разбереш как функционират останалите хора и света. Трябва да бъдеш любопитен и да можеш да мечтаеш. Това, според мен, са двата основни фактора, които, като устойностиш, ще станеш успешен.

Едно от вашите създания е PRINTIVO, което е фокусирано около иновативната технология за 3D биопринтиране. Какво представлява иновацията и как се появи тази идея?

Самата идея се появи наивно. Самото й реализиране обаче отне доста време. Това, с което се занимаваме в момента, отне около 3 години. Преминахме през създаване на екип, подбиране на нов екип, развитие на самата идея, търсене на различни начини за нейното реализиране и т.н. Като резлутат създадохме биопринтер, който наричаме „Ева“, и биомастило, което наричаме „Адам“, като символ на началото на живота. Нашето мото е „Ние принтираме живота“. „Ева“ позволява да се принтират 3D структури, а „Адам“ позволява населването с живи клетки. Със задаването на определени команди, се създават живи и функциониращи структури.

Към днешна дата, освен опитвайки се да задоволим собственото си любопитство, се опитваме да създадем платформа за биопринтиране на живи структури. Например, ако някоя клиника, университет или някакъв изследователски център ни потърсят с желанието да принтираме нещо уникално за тях, ние го правим.

За момента основните ни цели са принтирането на костни и хрущялни структури.

Казваш, че ви е отнело около 3 години за създаването на „Ева“ и биомастилото „Адам”. Сигурен съм, че е имало скептици, които не са вярвали, че целта ви е постижима и са се опитвали да ви накарат да преосмислите усилията, които влагате в проектите си. Как сте реагирали на такива коментари и позволявали ли сте си да ви повлияят?

Всички в екипа ни са дефинитивни оптимисти и се подкрепяме помежду си, защото вярваме в едно добре планирано, от наша страна, бъдеще, което ще реализираме.

Когато някой не е много сигурен в прогреса и успеха, се превръща в един песимист, на когото ние не обръщаме внимание. Понякога поставяме целите си много дръзко, но винаги осмисляме как да ги изпълним по един или по друг начин.

Създаването на самия принтер за нас беше невъзможно, но откакто нашият инженер Радо се включи в екипа, всичко се случи много бързо и с много финес

.

През този дълъг процес трябва да е имало момент, в който си се разколебавал, в който си смятал, че поставените цели не могат да бъдат изпълнени. Тогава каква е била твоята реакция?

Много пъти съм се разочаровал и съм бил на ръба да се откажа и във всеки такъв момент съм си припомнял двата най-важни фактора, които са крепяли през цялото време екипа ни. Най-напред винаги е било искреното приятелство помежду ни, а второто, е ултимативната цел, че ние можем да променим човечеството, че можем да оставим дълбока следа в човешката история.

Една от вашите цели е до 10 години да разполагате с технологията да принтирате функциониращи човешки органи. Какви са следващите стъпки за осъществяването на тази амбициозна цел?

Всяка структура, която създаваме, трябва да става все по-сложна и по-сложна, след време трябва да може да се кръвоснабдява и инервира. Следва възможността да го интегрираме към все по-сложни процеси и да го поддържаме жизнеспособен. Тогава вече можем да мислим за използването му от човек в нужда.

Като това се случи, тази индустрия ще може да покрие всички нужди на стотици хиляди пациенти, нуждаещи се до реконструктивна хирургия и милиони други по цял свят, нуждаещи се от някакъв вид генеративна медицина. Колкото и авангардно да звучи, с всяка следваща стъпка, в тази посока човечеството се приближава към хилядолетната си мечта, а именно - постигането на безсмъртието.

Съвсем спокойно мога да кажа, че всички с нашата визия са вперили поглед натам. Въпрос на време и изследвания е този въпрос да бъде поставен на масата и да се превърне в един от най-значимите социо-политически казуси в историята ни.

Къде е мястото на религиозните течения в тази иновация? Смяташ ли, че вашите творения и амбиции се стремят към отричането на всички тези философии и докъде, според теб, се очертава рамката, в която човек може да действа?

Това определено е един фундаментален биоетичен въпрос, който ще се задава все по-сериозно. Твърдо вярващ съм, че ние сами можем да дефинираме бъдещето си, т.е. няма кой да го дефинира вместо нас. Със сигурност това би могло да бъде в сериозно противоречие с доктриалните религии, които твърдят, че ние имаме предопределени посоки и пътища. Ще има голям сблъсък.

За много хора науката е новата религия, защото тя се опитва да отговори на много въпроси, чиито отговори се търсят от хилядолетия от религиите. Научният прогрес се е превърнал в новото религиозно учение. Смятам, че ще има сблъсък и се усеща. Стига да усетиш шумоленето на листата, лекия ветрец, и усещах, че идва ураган.

Това, което вие сте започнали, е потенциален функциониращ социален бизнес. Сами казвате, че до 10 години планирате да се превърнете в едни от световните лидери в тази сфера. До момента намирате ли подкрепа от българските институции, от бизнеса и академичната среда?

Поектът ни е революционен, поради което той би срещнал одобрение само от хората, мислещи революционно и авангардно. Най-авангардно мислещите хора в България са предприемачите и срещнахме сериозна подкрепа в Стартъп средата. За жалост, от академичната среда все още не сме открили подкрепа, но вярваме, че всичко, което планираме, ще се случи с подкрепата на прогресивно мислещи организации като нашата.

Кажи ни къде могат да ви открият хората, които се интересуват от природни науки и желае да научи нови полезни неща от вас?

Всеки, който е любопитен и иска да мечтае, има място в Асоциацията на студентите изследователи, а всеки, който смята, че може да допринесе за развитието на нашите изобретения, може да се свърже с нас и с радост ще се запознаем. Единственото условие, което сме поставили, е да иска да промени света!

#Бизнес #успех #Образование #Добриятпример #Интервю